България въвежда правила за изготвяне на документация за трансферно ценообразуване

В ДВ. бр. 64 от 13.08.2019 е обнародван Закон за изменение и допълнение на Данъчно- осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Създадена е нова Глава 8 а, с която се въвеждат правила за изготвяне на документация за трансферно ценообразуване.

Документацията за трансферно ценообразуване следва да бъде изготвена така, че да се докаже характера на търговските и финансовите взаимоотношения на данъчно задължените лица със свързани лица. Това задължение за доказване съществува и към настоящия момент в ДОПК, но липсваха ясни и конкретни правила относно начина за доказване и необходимото съдържание.

От 01.01.2020 г. документацията трябва да доказва, че условията на търговските и финансовите взаимоотношения между свързани лица съответстват на принципът за определяне на независимите пазарни цени на сделките. По-конкретно:

  • условията, които биха били установени между независими лица при съпоставими обстоятелства ;
  • сделките са осъществени по пазарни цени.

Сделките, с които се установяват търговски и финансови взаимоотношения между свързани лица (сделки между свързани лица), се наричат контролирани сделки.

Документацията за трансферно ценообразуване се състои от местно досие, в което се включва информация за дейността, контролирани сделки (сделките със свързани лица) и прилаганите методи за определяне на пазарните цени. Местното досие трябва да бъде изготвено до 31 март на годината, следваща годината, за която се отнася. Този срок е съобразен със срока за подаване на годишната данъчна декларация по чл. 92 от Закона за корпоративното подоходно облагане

Когато лицата са част от многонационална група предприятия, те следва да разполагат и с обобщено досие, което съдържа информация за групата, включително за организационната структура, дейността, контролираните сделки, функциите на лицата от групата и прилаганата политика на трансферно ценообразуване.

Задължени да изготвят документация за трансферно ценообразуване са:

Според Чл. 71б. (1), местните юридически лица, чуждестранните юридически лица, които осъществяват стопанска дейност в Република България чрез място на стопанска дейност, и едноличните търговци, които определят облагаемия си доход по реда на чл. 26 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица, са задължени да изготвят местно досие, когато осъществяват контролирани сделки Това задължение не се прилага за:

  1. лицата, които са освободени от облагане с корпоративен данък по част втора, глава двадесет и втора, раздел II от Закона за корпоративното подоходно облагане;
  2. лицата, които извършват дейност, подлежаща на облагане с алтернативен данък по част пета от Закона за корпоративното подоходно облагане;
  3. лицата, които към 31 декември на предходната година не надвишават следните показатели: а) балансова стойност на активите – 38,000,000 лв., и б) нетни приходи от продажби – 76,000,000 лв., или в) средна численост на персонала за отчетния период – 250 души;
  4. лицата, които извършват контролирани сделки единствено в страната.

Местно досие не се изготвя за контролирани сделки с физически лица извън случаите на еднолични търговци.

За да се определи изискването за подготовка на местното досие са въведени прагове. По-конкретно, сделки, включващи продажба на стоки надвишаващи 400 000 лева (или 200 000 лева в други случаи) пораждат изискването за изготвяне на местно досие. За сделки, свързани с кредити се определят се допълнителни прагове.

Данъкоплатец, който не подготви местно досие по Глава осма (а), подлежи на парична санкция в размер до 0,5% от общата стойност на транзакциите, за които е трябвало да се изготви документацията. Предписани са и допълнителни санкции за неточна или непълна информация.

The content of this article is intended to provide a general guide to the subject matter. Specialist advice should be sought about your specific circumstances.